Затова пък се появиха синигерчета, които кацат по ръцете и кълват ако им дадеш семена. Напомнят ми папагалите, които имахме с брат ми като деца.
Пейките и кошчетата със снежните сенки са от последния сняг и слънчевия ден след него.
сряда, 27 февруари 2008 г.
Пак в парка
Този път в парка на Свободата, без мръсотии, защото този го поддържат – относително. Построиха нова дървена сцена на мястото на старата, която запалиха преди 2 години. Не е толкова хубава като старата, а и Наш Дом за да „увековечат“ своето велико донорство, с което е възстановена , са изпльоскали една отвратително грозна „мемориална“ книга в средата на сцената, така че никой да не може да я използва. Тая книга е направена като че ли от гипс с някакъв кофти лак отгоре, имитиращ отходни продукти и е подпряна на криви трупчета. Преди време даже оградиха книжката с въженце, на което е лепната хартийка с надпис „Не пипай книгата, може да падне!“ Жалко че не прилича на медна, че да я открадне някой. Затова пък нещастните голи момченца в средата на езерото с лилиите, които възстановиха миналото лято, тази зима остатанаха без ръчички, защото са направени също от гипс, но с патина имитираща мед.
Затова пък се появиха синигерчета, които кацат по ръцете и кълват ако им дадеш семена. Напомнят ми папагалите, които имахме с брат ми като деца.
Пейките и кошчетата със снежните сенки са от последния сняг и слънчевия ден след него.
Затова пък се появиха синигерчета, които кацат по ръцете и кълват ако им дадеш семена. Напомнят ми папагалите, които имахме с брат ми като деца.
Пейките и кошчетата със снежните сенки са от последния сняг и слънчевия ден след него.
четвъртък, 7 февруари 2008 г.
Някои от читателите на блоггер са порти
От вчера, като се опитвам да си вляза в блога чета едно предупредително съобщение:
"Някои от читетелита на блога са подали оплакване, че съдържанието му не е в съответствие с правилата за ползване."
И по-долу 2 бутончета : продължавам и не продължавам
Отчитайки възможността това само да ми прави реклама , след като ми се случи няколко пъти, все пак се ядосах, защото почувтствах носа си задръстен с една много позната и много противна миризма на ПОРТА (според мене тази дума звучи достатъчно политкоректно за да не бъде включена в списъка на нецензурните думи като..., ......,......,....... и други, че някой да направи сърч на „лошите“ думи в моя блог и да подаде друг сигнал).
Да си спомним детските години в софийските социалистически училища. Винаги имаше някой, на който му викахме ПОРТА. Това какво значи? Значи че е отворил една голяма уста и за щяло и нещяло ходи при другарката да "изпорти" приятелчетата , че пушат, че пишат мръсотии в тоалетните, че са преписвали, че слушат забранена музика, че се бият (и най-справедливо разбиват до кръв кирливите нослета на същите тези порти), че са говорили против другарката (олицетворението на властта в тази възраст) и са я нарекли тъпа...нещо си, казали са че дружинния ръководител само се прави на социално ангажиран, а всъщност се занимава с пре-продаване на изтърканите си джинси, които баща му ги е донесъл от Алжир като ги "шитва" на нещастните си другарчета, които нямат привилегирован баща, който работи в Арабските страни и още такива.
Много бяха морални тези порти, съблюдаваха "чистотата" на псевдо-социалистическия морал, нищо че ядяха бой (герои бе, герои!) После бащата и майката на портата идваха, с всичката им също такава "Алжирска" аура като на бащата на дружинния и правеха скандал на директорката и на другарката, а милото им детенце се криеше зад широките им вносни шлифери и се плезеше от там на набедения "разрушител на социалистическото общество и на светлото бъдеще". След това портите пишеха съчинение на тема "Има ли място за подвиг в наше време" и след това ставаха предани (сега казват че са ги били измамили) служители на ДС, ЦРУ, КГБ и на всички "нравствени" полиции по света НЕЗАВИСИМО от икономическо/политическия режим, в който съществуват.
Ето така нашето общество се "пречисти" мина през огъня и жупела на чистилището на портите и сега нямаме никакви проблеми! Само дето ей такива мръсници като мене пускат някакви гадни фотографии от Западния парк и развалят чистия ни и безпроблемен европейски въздух с такива изображения.
По-долу линк към изображението, което аз предполагам, че е развинтило фантазията на някой греховен случаен посетител на моя блог, до такава степен, че той е решил че описаният в този графит сценарий може би е всъщност негова скрита еротична мечта. Засрамил се, и подал сигнал за съдържанието на блога!
Сега тази фотография се хоства не на блоггерския сървър (аз я махнах от блоггера), и овонява атмосферата на чистота и целомъдрие накъде на друго място. Ако кликнете на този линк това ще е САМО НА ВАША ОТГОВОРНОСТ. Между другото вашето кликване може да се проследи и да ви "изпортят" за кликването.
Този реален надпис обаче, си вони и ТАМ в Западния парк, където се събират „мръсните и отвратителни“ слоеве на обществото, бездомни, наркомани, проститутки... за тях е най-добре нито да мислим, нито пък да си спомняме, че може би сме седели на един чин заедно в училище. Този надпис никой не може да го "цензурира" в западния парк, защото ще трябва да отиде в някои лошо миришещи места, да носи тонове белина и да ангажира ума си с мисли за хората които ги обитават. Та за да не се мъчим, най-добре да си цъкаме на чистичкото компютърче, да си "санитайзваме" пръстите със синтетичен санитайзер, който убива "всички познати микроби" и да подаваме сигнали за вонящи блогове като тоя, които по някакъв начин рефлектират на реалността.
РЕАЛНОСТТА НЕ Е НУЖНА!
Нужен е "японски дизайн", и-под, макинтошче, икеа мебели и всякакви такива атрибути на средностатистическия буржуйски вкус.
Още едно допълнение: Блоггер се излага със това, че запазва тази глупава политика, която стимулира портенето и създава немислимо глупава цензура. Има други блогове, като Live Journal, чиито юзери сами са протестирали против възможността дадена от него да поставиш Предупредителен флаг, на нечий блог и са успели да се преборят за премахването й.
И още една възможност – някой се е възмутил не от тази фотография, а от някой от другите постове в моя съществуващ само от няколко седмици блог. Кой ли ще да е този пост? Може би поста за киберфеминизма? Или „Революция на Марс“? А? Гласувайте!
"Някои от читетелита на блога са подали оплакване, че съдържанието му не е в съответствие с правилата за ползване."
И по-долу 2 бутончета : продължавам и не продължавам
Отчитайки възможността това само да ми прави реклама , след като ми се случи няколко пъти, все пак се ядосах, защото почувтствах носа си задръстен с една много позната и много противна миризма на ПОРТА (според мене тази дума звучи достатъчно политкоректно за да не бъде включена в списъка на нецензурните думи като..., ......,......,....... и други, че някой да направи сърч на „лошите“ думи в моя блог и да подаде друг сигнал).
Да си спомним детските години в софийските социалистически училища. Винаги имаше някой, на който му викахме ПОРТА. Това какво значи? Значи че е отворил една голяма уста и за щяло и нещяло ходи при другарката да "изпорти" приятелчетата , че пушат, че пишат мръсотии в тоалетните, че са преписвали, че слушат забранена музика, че се бият (и най-справедливо разбиват до кръв кирливите нослета на същите тези порти), че са говорили против другарката (олицетворението на властта в тази възраст) и са я нарекли тъпа...нещо си, казали са че дружинния ръководител само се прави на социално ангажиран, а всъщност се занимава с пре-продаване на изтърканите си джинси, които баща му ги е донесъл от Алжир като ги "шитва" на нещастните си другарчета, които нямат привилегирован баща, който работи в Арабските страни и още такива.
Много бяха морални тези порти, съблюдаваха "чистотата" на псевдо-социалистическия морал, нищо че ядяха бой (герои бе, герои!) После бащата и майката на портата идваха, с всичката им също такава "Алжирска" аура като на бащата на дружинния и правеха скандал на директорката и на другарката, а милото им детенце се криеше зад широките им вносни шлифери и се плезеше от там на набедения "разрушител на социалистическото общество и на светлото бъдеще". След това портите пишеха съчинение на тема "Има ли място за подвиг в наше време" и след това ставаха предани (сега казват че са ги били измамили) служители на ДС, ЦРУ, КГБ и на всички "нравствени" полиции по света НЕЗАВИСИМО от икономическо/политическия режим, в който съществуват.
Ето така нашето общество се "пречисти" мина през огъня и жупела на чистилището на портите и сега нямаме никакви проблеми! Само дето ей такива мръсници като мене пускат някакви гадни фотографии от Западния парк и развалят чистия ни и безпроблемен европейски въздух с такива изображения.
По-долу линк към изображението, което аз предполагам, че е развинтило фантазията на някой греховен случаен посетител на моя блог, до такава степен, че той е решил че описаният в този графит сценарий може би е всъщност негова скрита еротична мечта. Засрамил се, и подал сигнал за съдържанието на блога!
Сега тази фотография се хоства не на блоггерския сървър (аз я махнах от блоггера), и овонява атмосферата на чистота и целомъдрие накъде на друго място. Ако кликнете на този линк това ще е САМО НА ВАША ОТГОВОРНОСТ. Между другото вашето кликване може да се проследи и да ви "изпортят" за кликването.
Този реален надпис обаче, си вони и ТАМ в Западния парк, където се събират „мръсните и отвратителни“ слоеве на обществото, бездомни, наркомани, проститутки... за тях е най-добре нито да мислим, нито пък да си спомняме, че може би сме седели на един чин заедно в училище. Този надпис никой не може да го "цензурира" в западния парк, защото ще трябва да отиде в някои лошо миришещи места, да носи тонове белина и да ангажира ума си с мисли за хората които ги обитават. Та за да не се мъчим, най-добре да си цъкаме на чистичкото компютърче, да си "санитайзваме" пръстите със синтетичен санитайзер, който убива "всички познати микроби" и да подаваме сигнали за вонящи блогове като тоя, които по някакъв начин рефлектират на реалността.
РЕАЛНОСТТА НЕ Е НУЖНА!
Нужен е "японски дизайн", и-под, макинтошче, икеа мебели и всякакви такива атрибути на средностатистическия буржуйски вкус.
Още едно допълнение: Блоггер се излага със това, че запазва тази глупава политика, която стимулира портенето и създава немислимо глупава цензура. Има други блогове, като Live Journal, чиито юзери сами са протестирали против възможността дадена от него да поставиш Предупредителен флаг, на нечий блог и са успели да се преборят за премахването й.
И още една възможност – някой се е възмутил не от тази фотография, а от някой от другите постове в моя съществуващ само от няколко седмици блог. Кой ли ще да е този пост? Може би поста за киберфеминизма? Или „Революция на Марс“? А? Гласувайте!
сряда, 6 февруари 2008 г.
Международният ден на робота пети февруари
Вече четвърти път празнувахме деня на робота। Този път малко по-камерно. Ще пусна видео на котката, която общува с един робот-калмар във ваната ни।
Ето линкове към другите празнувания:
3-ти меджународен ден на робота в Ренселаер и в Даухаус, София, २००७
Бунтовни роботи пишат писмо до папата, патриарсите, мюфтиите и всички лидери на световни религии и култове за защита на Душата на робота, която също заслужава спасение।
1 ви Меджународен ден на робота в клуб "На тясно" в Хамбара (този линк не е много добър но не съм намерила по-добър за сега)
Преса:
Изкуственият интелект в новините (дайжест)
An artist at RPI who draws on the future.(Boryana Rossa, Rensselaer Polytechnic Institute )(Brief article)
TIMES UNION, Tuesday, May 16, 2006, An artist at RPI who draws on the future, by KATE PERRY
The Sunday Gazette, April 23, 2006, Robot Show Clicks and Whrris into Museum, by Matt Volke
Cyborgs in Sofia, 10:00 Mon 13 Feb 2006 - Lucy Cooper
Ето линкове към другите празнувания:
3-ти меджународен ден на робота в Ренселаер и в Даухаус, София, २००७
"Идеалният художник", Даухаус, София, пърформанс на Ултрафутуро, 2007
"Роботи" в Ренселаер, Трой, Ню Йорк, 2007
2-ри международен ден на робота в Ренселаер политекник инститют Трой, Ню Йорк и в Политехнически музей, София।
Бунтовни роботи пишат писмо до папата, патриарсите, мюфтиите и всички лидери на световни религии и култове за защита на Душата на робота, която също заслужава спасение।
1 ви Меджународен ден на робота в клуб "На тясно" в Хамбара (този линк не е много добър но не съм намерила по-добър за сега)
Преса:
Изкуственият интелект в новините (дайжест)
An artist at RPI who draws on the future.(Boryana Rossa, Rensselaer Polytechnic Institute )(Brief article)
TIMES UNION, Tuesday, May 16, 2006, An artist at RPI who draws on the future, by KATE PERRY
The Sunday Gazette, April 23, 2006, Robot Show Clicks and Whrris into Museum, by Matt Volke
Cyborgs in Sofia, 10:00 Mon 13 Feb 2006 - Lucy Cooper
понеделник, 4 февруари 2008 г.
Изложба "Design and the Elastic Mind" at MoMA
В тази „дизайнерска“ изложба "„Дизайн и „еластично“ съзнание“" поне така мога да го преведа директно на Български но със сигурност то отправя по скоро към „разтягане“ на съзнанието ни към възприемане на нови форми и идеи, които до се га са били немислими)участва програмата „Тъканна култура и изкуство“ (Tissue Culture and Art Project) от Университета на западн Австрария, Перт, с проекта на Орон Кац и Йонат Зурр „Кожа без жертви“ („Victimless Leather“), в който те израстват дрешка в епруведка от тъканна култура на телешка кожа. Друг проект на тази група „Безтелесна кухня“ (Dissembodied Cusine), аз показах като документация в ретроспективната изложба за био-изкуство (bioart) , „В присъствие на тялото“ (In the Presence of the Body) която организирах в Ренселаер (Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY) април-септември 2007. в В този проект художниците използвайки пак технология за тъканни култури израстват жабешки пържолки от клетки от крачетата на жаби. Жабките естествено остават живи и здрави и с нормални, движещи се крака, и присъстват като почетни гости на обяда, гледайки от специално оборудваните за тях аквариуми как гостите хапват от техните крачета.
неделя, 3 февруари 2008 г.
Западен парк
Днес ходихме в Западния парк. Направих снимки на луна парка, който помня работещ като дете. Това са снимките на виенското колело, на нещо като цирк с въртящ се под (него не го помня сигурно не съм влизала) и на павилиона с кривите огледала. Има толкова интересни места които могат да се развият (или поне да ги бяхме запазили), а наместо това софийското население гние в многобройните и скучни ресторанти.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
