Café Scientifique

или
Да поговорим за наука на по чаша кафе

Био-арт:сътрудничество между наука и изкуство



Презентатори: Ултрафутуро
Модератор: Росен Угринов

25 март (вторник), 18.00 ч. - Кафе Таймлес
Съюз на архитектите, ул. Кракра 11

Заповядайте на едно различно Café Scientifique. Този път ще бъдат представени различни модели за сътрудничество между изкуството и науката, които биха могли да се приложат и в България.
Членовете на група Ултрафутуро - Боряна Росса и Олег Мавроматти ще споделят своя опит като участници в основаването на Био-арт инициативата, в Ренселаер, Трой, Ню Йорк (Bioart Initiative, Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY) и сътрудничеството си със Симбиотика Рисърч Лаб, Австралия (Symbiotica Research Lab, University of Western Australia, Perth).

Тези две институции са пионерски в създаването на директна връзка между художници и учени, работещи тясно за популяризирането на научните изследвания, тяхното критическа оценка и публичен дебат относно аспектите на тяхното приложение.

Ще бъдат представени проекти на Росса и Мавроматти като „Огледалото на вярата“ (резидентен проект в Ренселаер) и „МЕАРТ и снежинката“ (осъществен в лабораторията на др. Стив Поттер, Джоржа тек, Атланта (Georgia Tech, Atlanta) в сътрудничество със Симбиотика. http://arts.rpi.edu/bioart
http://www.symbiotica.uwa.edu.au/

Техен модератор ще бъде биофизикът Росен Угринов, победител в „Лаборатория за слава Феймлаб” 2007.

Café Scientifique е форма за публично говорене за наука на достъпен език, разбираем еднакво за специалисти и неспециалисти, без ограничение за възраст, но най-вече ориентиран към хората, които вярват в неформалните форми за обмяна на достоверна информация и дебат.

Входът е свободен, но е необходимо да потвърдите присъствието си предварително на адрес lyubov.kostova@britishcouncil.bg


Био-арт инициативата в Ренселаер е колаборативен изследователски проект на Департамента по електронни изкуства и Центъра за биотехнологии и интердисциплинарни изследвания (Center for Biotechnology and Interdisciplinary Studies (CBIS) в Ренселаер. Този проект създава основа, на която превръща Ренселаер в пионерска институция, в синтеза между най-новите изследвания в биологията и практиките в медийното изкуство. Потенциалът за създаване на ктитически ангажирана култура и взаимно подпомагане между изкуство и технически и естествени науки съществува в Ренселаер до степен, която е възможна само в броени институти по света. Тази инициатива събира най-новите биотехнологични ресурси на университета и неговото световно признато арт-общество.
Симбиотика Рисърч Лаб е носител на реномиратана награда Златна Ника за Хибридни изкуства на фестивала Арс Електроника в Линц, Австрия. Симбиотика е артистична лаборатория, посветена на изследване, изучаване и критка на природните науки. Тя е първата лаборатория в света от този вид, която дава възможност на артисти да практикуват биология в департамента по биологични науки. Симбиотика е създадена за да осигури място, в което да се срещнат интердисциплинарните изследвания и знание, както и дейности, които генерират нови идеи. Организацията създава възможности за изследователи да се фокусират върху изследвания, които са любопитни и освободени от връзки със съвременните научни изследвания, но съобразявайки се с техните правила. Симбиотика също предлага нови средства за артистични проучнвания, за които художниците използват активно средствата и технологиите на изкуството, не само за да коментират науката, но и да изследват нейните възможности.
„Огледалото на вярата“ е дългосрочен колаборативен проект на Росса и Мавроматти, в който те сътрудничат с Кати Хай и завеждащ лабораторията по визуализация в Ренселаер – Крис Бьорнсен. Проектът е базиран на изследванията на американският генетик проф. Дийн Хеймър (Dean Hamer) за генетично предразположение на човешката духовност. Той твърди, че мутация на гена VMAT2 е отговорна за духовността. Проектът прави ироничен коментар на изполването на информацията за генетичните изследвания в медиите и от различни заинтересовани общности, използвайки средствата на изкуството. „МЕАРТ и снежинката“ е проект, в който се използват методи от криобиологията за да бъдат изследвани и проблемите на личността, съзнанието, изкуствения и животински интелект и да се създаде техен метафоричен образ.

Международна градинка

От къде идват зеленчуците, които ядем? От Турция, Гърция, Италия, Перу, Китай, Мексико, Швеция и от други места, а лукът и картофите може и да са български. Традиционни български зимни зеленчуци като моркови, зеле, ряпа, целина, чесън, карфиол, ябълки, круши – се оказа че ги внасят от Гърция. Не-традиционно зимни, но все пак такива, които имаме опит да отглеждаме в парници като домати, краставици и чушки, ни ги носят от Турция. Българските зеленчуци са лукс за тези, които нямат баба и дядо на село.
Няма да говоря за генетично модифицираните зеленчуци, ние също произвеждаме отдавна домати и грозде със гени на треска, за да не измръзват при дълго съхранение или ниски температури. Голямата продукция отдавна изисква не само изкуствени торове, но и обработка с хормони, изкусвено осветление и поливане, които снижават количеството на витамините, които се съдържат в зеленчуците. Тези същите хормони ни помагат да растем на височина, а след определена възраст – на ширина, така както на растенията, които сме погълнали. Вносната продукция е третирана с всички тези специалитети, в това няма съмнение. Доматите не миришат на домат, а й нямат вкус на такъв. Без майтап.

Тези всичките въпроси са на заден план във случая, а на преден е – защо да ги внасяме, като се славим за специалисти в селското стопанство. Все още срещам унгарци, които казват, че българи са ги научили да отглеждат чушки и домати. Това може и мит да е , но не е мит, че само преди 15тина години повечето от изброените плодове и зеленчуци си бяха български, и бяха разнообразни – и по ви и по вкус.

Всеки може да си отговори защо положението е такова. Аз реших, за да не ставам прекалено досадна с обяснения, да направя един „естетичен“ коментар на разнообразието в нашите плод-зеленчуци и да си посадя една градинка с чуждестранни растения. Целта е – ЕСТЕТИЧЕСКА. След няколко седмици ще имам прегкрасна украса на балкона. Едно китайско зеле порасна и цъфна в стаята ми преди месец. Сега съм засадили домати, круши, ябълки, тиквички, боб, чушки, помело. Авокадото чака да му купя саксия.