или
Да поговорим за наука на по чаша кафе
Био-арт:сътрудничество между наука и изкуство
Презентатори: Ултрафутуро
Модератор: Росен Угринов
25 март (вторник), 18.00 ч. - Кафе Таймлес
Съюз на архитектите, ул. Кракра 11
Заповядайте на едно различно Café Scientifique. Този път ще бъдат представени различни модели за сътрудничество между изкуството и науката, които биха могли да се приложат и в България.
Членовете на група Ултрафутуро - Боряна Росса и Олег Мавроматти ще споделят своя опит като участници в основаването на Био-арт инициативата, в Ренселаер, Трой, Ню Йорк (Bioart Initiative, Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY) и сътрудничеството си със Симбиотика Рисърч Лаб, Австралия (Symbiotica Research Lab, University of Western Australia, Perth).
Тези две институции са пионерски в създаването на директна връзка между художници и учени, работещи тясно за популяризирането на научните изследвания, тяхното критическа оценка и публичен дебат относно аспектите на тяхното приложение.
Ще бъдат представени проекти на Росса и Мавроматти като „Огледалото на вярата“ (резидентен проект в Ренселаер) и „МЕАРТ и снежинката“ (осъществен в лабораторията на др. Стив Поттер, Джоржа тек, Атланта (Georgia Tech, Atlanta) в сътрудничество със Симбиотика. http://arts.rpi.edu/bioart
http://www.symbiotica.uwa.edu.au/
Техен модератор ще бъде биофизикът Росен Угринов, победител в „Лаборатория за слава Феймлаб” 2007.
Café Scientifique е форма за публично говорене за наука на достъпен език, разбираем еднакво за специалисти и неспециалисти, без ограничение за възраст, но най-вече ориентиран към хората, които вярват в неформалните форми за обмяна на достоверна информация и дебат.
Входът е свободен, но е необходимо да потвърдите присъствието си предварително на адрес lyubov.kostova@britishcouncil.bg
Био-арт инициативата в Ренселаер е колаборативен изследователски проект на Департамента по електронни изкуства и Центъра за биотехнологии и интердисциплинарни изследвания (Center for Biotechnology and Interdisciplinary Studies (CBIS) в Ренселаер. Този проект създава основа, на която превръща Ренселаер в пионерска институция, в синтеза между най-новите изследвания в биологията и практиките в медийното изкуство. Потенциалът за създаване на ктитически ангажирана култура и взаимно подпомагане между изкуство и технически и естествени науки съществува в Ренселаер до степен, която е възможна само в броени институти по света. Тази инициатива събира най-новите биотехнологични ресурси на университета и неговото световно признато арт-общество.
Симбиотика Рисърч Лаб е носител на реномиратана награда Златна Ника за Хибридни изкуства на фестивала Арс Електроника в Линц, Австрия. Симбиотика е артистична лаборатория, посветена на изследване, изучаване и критка на природните науки. Тя е първата лаборатория в света от този вид, която дава възможност на артисти да практикуват биология в департамента по биологични науки. Симбиотика е създадена за да осигури място, в което да се срещнат интердисциплинарните изследвания и знание, както и дейности, които генерират нови идеи. Организацията създава възможности за изследователи да се фокусират върху изследвания, които са любопитни и освободени от връзки със съвременните научни изследвания, но съобразявайки се с техните правила. Симбиотика също предлага нови средства за артистични проучнвания, за които художниците използват активно средствата и технологиите на изкуството, не само за да коментират науката, но и да изследват нейните възможности.
„Огледалото на вярата“ е дългосрочен колаборативен проект на Росса и Мавроматти, в който те сътрудничат с Кати Хай и завеждащ лабораторията по визуализация в Ренселаер – Крис Бьорнсен. Проектът е базиран на изследванията на американският генетик проф. Дийн Хеймър (Dean Hamer) за генетично предразположение на човешката духовност. Той твърди, че мутация на гена VMAT2 е отговорна за духовността. Проектът прави ироничен коментар на изполването на информацията за генетичните изследвания в медиите и от различни заинтересовани общности, използвайки средствата на изкуството. „МЕАРТ и снежинката“ е проект, в който се използват методи от криобиологията за да бъдат изследвани и проблемите на личността, съзнанието, изкуствения и животински интелект и да се създаде техен метафоричен образ.
четвъртък, 20 март 2008 г.
неделя, 16 март 2008 г.
Международна градинка
От къде идват зеленчуците, които ядем? От Турция, Гърция, Италия, Перу, Китай, Мексико, Швеция и от други места, а лукът и картофите може и да са български. Традиционни български зимни зеленчуци като моркови, зеле, ряпа, целина, чесън, карфиол, ябълки, круши – се оказа че ги внасят от Гърция. Не-традиционно зимни, но все пак такива, които имаме опит да отглеждаме в парници като домати, краставици и чушки, ни ги носят от Турция. Българските зеленчуци са лукс за тези, които нямат баба и дядо на село.
Няма да говоря за генетично модифицираните зеленчуци, ние също произвеждаме отдавна домати и грозде със гени на треска, за да не измръзват при дълго съхранение или ниски температури. Голямата продукция отдавна изисква не само изкуствени торове, но и обработка с хормони, изкусвено осветление и поливане, които снижават количеството на витамините, които се съдържат в зеленчуците. Тези същите хормони ни помагат да растем на височина, а след определена възраст – на ширина, така както на растенията, които сме погълнали. Вносната продукция е третирана с всички тези специалитети, в това няма съмнение. Доматите не миришат на домат, а й нямат вкус на такъв. Без майтап.
Тези всичките въпроси са на заден план във случая, а на преден е – защо да ги внасяме, като се славим за специалисти в селското стопанство. Все още срещам унгарци, които казват, че българи са ги научили да отглеждат чушки и домати. Това може и мит да е , но не е мит, че само преди 15тина години повечето от изброените плодове и зеленчуци си бяха български, и бяха разнообразни – и по ви и по вкус.
Всеки може да си отговори защо положението е такова. Аз реших, за да не ставам прекалено досадна с обяснения, да направя един „естетичен“ коментар на разнообразието в нашите плод-зеленчуци и да си посадя една градинка с чуждестранни растения. Целта е – ЕСТЕТИЧЕСКА. След няколко седмици ще имам прегкрасна украса на балкона. Едно китайско зеле порасна и цъфна в стаята ми преди месец. Сега съм засадили домати, круши, ябълки, тиквички, боб, чушки, помело. Авокадото чака да му купя саксия.
Няма да говоря за генетично модифицираните зеленчуци, ние също произвеждаме отдавна домати и грозде със гени на треска, за да не измръзват при дълго съхранение или ниски температури. Голямата продукция отдавна изисква не само изкуствени торове, но и обработка с хормони, изкусвено осветление и поливане, които снижават количеството на витамините, които се съдържат в зеленчуците. Тези същите хормони ни помагат да растем на височина, а след определена възраст – на ширина, така както на растенията, които сме погълнали. Вносната продукция е третирана с всички тези специалитети, в това няма съмнение. Доматите не миришат на домат, а й нямат вкус на такъв. Без майтап.
Тези всичките въпроси са на заден план във случая, а на преден е – защо да ги внасяме, като се славим за специалисти в селското стопанство. Все още срещам унгарци, които казват, че българи са ги научили да отглеждат чушки и домати. Това може и мит да е , но не е мит, че само преди 15тина години повечето от изброените плодове и зеленчуци си бяха български, и бяха разнообразни – и по ви и по вкус.
Всеки може да си отговори защо положението е такова. Аз реших, за да не ставам прекалено досадна с обяснения, да направя един „естетичен“ коментар на разнообразието в нашите плод-зеленчуци и да си посадя една градинка с чуждестранни растения. Целта е – ЕСТЕТИЧЕСКА. След няколко седмици ще имам прегкрасна украса на балкона. Едно китайско зеле порасна и цъфна в стаята ми преди месец. Сега съм засадили домати, круши, ябълки, тиквички, боб, чушки, помело. Авокадото чака да му купя саксия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)