събота, 13 септември 2008 г.

 
 
 
 
Posted by Picasa

четвъртък, 20 март 2008 г.

Café Scientifique

или
Да поговорим за наука на по чаша кафе

Био-арт:сътрудничество между наука и изкуство



Презентатори: Ултрафутуро
Модератор: Росен Угринов

25 март (вторник), 18.00 ч. - Кафе Таймлес
Съюз на архитектите, ул. Кракра 11

Заповядайте на едно различно Café Scientifique. Този път ще бъдат представени различни модели за сътрудничество между изкуството и науката, които биха могли да се приложат и в България.
Членовете на група Ултрафутуро - Боряна Росса и Олег Мавроматти ще споделят своя опит като участници в основаването на Био-арт инициативата, в Ренселаер, Трой, Ню Йорк (Bioart Initiative, Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY) и сътрудничеството си със Симбиотика Рисърч Лаб, Австралия (Symbiotica Research Lab, University of Western Australia, Perth).

Тези две институции са пионерски в създаването на директна връзка между художници и учени, работещи тясно за популяризирането на научните изследвания, тяхното критическа оценка и публичен дебат относно аспектите на тяхното приложение.

Ще бъдат представени проекти на Росса и Мавроматти като „Огледалото на вярата“ (резидентен проект в Ренселаер) и „МЕАРТ и снежинката“ (осъществен в лабораторията на др. Стив Поттер, Джоржа тек, Атланта (Georgia Tech, Atlanta) в сътрудничество със Симбиотика. http://arts.rpi.edu/bioart
http://www.symbiotica.uwa.edu.au/

Техен модератор ще бъде биофизикът Росен Угринов, победител в „Лаборатория за слава Феймлаб” 2007.

Café Scientifique е форма за публично говорене за наука на достъпен език, разбираем еднакво за специалисти и неспециалисти, без ограничение за възраст, но най-вече ориентиран към хората, които вярват в неформалните форми за обмяна на достоверна информация и дебат.

Входът е свободен, но е необходимо да потвърдите присъствието си предварително на адрес lyubov.kostova@britishcouncil.bg


Био-арт инициативата в Ренселаер е колаборативен изследователски проект на Департамента по електронни изкуства и Центъра за биотехнологии и интердисциплинарни изследвания (Center for Biotechnology and Interdisciplinary Studies (CBIS) в Ренселаер. Този проект създава основа, на която превръща Ренселаер в пионерска институция, в синтеза между най-новите изследвания в биологията и практиките в медийното изкуство. Потенциалът за създаване на ктитически ангажирана култура и взаимно подпомагане между изкуство и технически и естествени науки съществува в Ренселаер до степен, която е възможна само в броени институти по света. Тази инициатива събира най-новите биотехнологични ресурси на университета и неговото световно признато арт-общество.
Симбиотика Рисърч Лаб е носител на реномиратана награда Златна Ника за Хибридни изкуства на фестивала Арс Електроника в Линц, Австрия. Симбиотика е артистична лаборатория, посветена на изследване, изучаване и критка на природните науки. Тя е първата лаборатория в света от този вид, която дава възможност на артисти да практикуват биология в департамента по биологични науки. Симбиотика е създадена за да осигури място, в което да се срещнат интердисциплинарните изследвания и знание, както и дейности, които генерират нови идеи. Организацията създава възможности за изследователи да се фокусират върху изследвания, които са любопитни и освободени от връзки със съвременните научни изследвания, но съобразявайки се с техните правила. Симбиотика също предлага нови средства за артистични проучнвания, за които художниците използват активно средствата и технологиите на изкуството, не само за да коментират науката, но и да изследват нейните възможности.
„Огледалото на вярата“ е дългосрочен колаборативен проект на Росса и Мавроматти, в който те сътрудничат с Кати Хай и завеждащ лабораторията по визуализация в Ренселаер – Крис Бьорнсен. Проектът е базиран на изследванията на американският генетик проф. Дийн Хеймър (Dean Hamer) за генетично предразположение на човешката духовност. Той твърди, че мутация на гена VMAT2 е отговорна за духовността. Проектът прави ироничен коментар на изполването на информацията за генетичните изследвания в медиите и от различни заинтересовани общности, използвайки средствата на изкуството. „МЕАРТ и снежинката“ е проект, в който се използват методи от криобиологията за да бъдат изследвани и проблемите на личността, съзнанието, изкуствения и животински интелект и да се създаде техен метафоричен образ.

неделя, 16 март 2008 г.

Международна градинка

От къде идват зеленчуците, които ядем? От Турция, Гърция, Италия, Перу, Китай, Мексико, Швеция и от други места, а лукът и картофите може и да са български. Традиционни български зимни зеленчуци като моркови, зеле, ряпа, целина, чесън, карфиол, ябълки, круши – се оказа че ги внасят от Гърция. Не-традиционно зимни, но все пак такива, които имаме опит да отглеждаме в парници като домати, краставици и чушки, ни ги носят от Турция. Българските зеленчуци са лукс за тези, които нямат баба и дядо на село.
Няма да говоря за генетично модифицираните зеленчуци, ние също произвеждаме отдавна домати и грозде със гени на треска, за да не измръзват при дълго съхранение или ниски температури. Голямата продукция отдавна изисква не само изкуствени торове, но и обработка с хормони, изкусвено осветление и поливане, които снижават количеството на витамините, които се съдържат в зеленчуците. Тези същите хормони ни помагат да растем на височина, а след определена възраст – на ширина, така както на растенията, които сме погълнали. Вносната продукция е третирана с всички тези специалитети, в това няма съмнение. Доматите не миришат на домат, а й нямат вкус на такъв. Без майтап.

Тези всичките въпроси са на заден план във случая, а на преден е – защо да ги внасяме, като се славим за специалисти в селското стопанство. Все още срещам унгарци, които казват, че българи са ги научили да отглеждат чушки и домати. Това може и мит да е , но не е мит, че само преди 15тина години повечето от изброените плодове и зеленчуци си бяха български, и бяха разнообразни – и по ви и по вкус.

Всеки може да си отговори защо положението е такова. Аз реших, за да не ставам прекалено досадна с обяснения, да направя един „естетичен“ коментар на разнообразието в нашите плод-зеленчуци и да си посадя една градинка с чуждестранни растения. Целта е – ЕСТЕТИЧЕСКА. След няколко седмици ще имам прегкрасна украса на балкона. Едно китайско зеле порасна и цъфна в стаята ми преди месец. Сега съм засадили домати, круши, ябълки, тиквички, боб, чушки, помело. Авокадото чака да му купя саксия.





сряда, 27 февруари 2008 г.

Пак в парка

Този път в парка на Свободата, без мръсотии, защото този го поддържат – относително. Построиха нова дървена сцена на мястото на старата, която запалиха преди 2 години. Не е толкова хубава като старата, а и Наш Дом за да „увековечат“ своето велико донорство, с което е възстановена , са изпльоскали една отвратително грозна „мемориална“ книга в средата на сцената, така че никой да не може да я използва. Тая книга е направена като че ли от гипс с някакъв кофти лак отгоре, имитиращ отходни продукти и е подпряна на криви трупчета. Преди време даже оградиха книжката с въженце, на което е лепната хартийка с надпис „Не пипай книгата, може да падне!“ Жалко че не прилича на медна, че да я открадне някой. Затова пък нещастните голи момченца в средата на езерото с лилиите, които възстановиха миналото лято, тази зима остатанаха без ръчички, защото са направени също от гипс, но с патина имитираща мед.




Затова пък се появиха синигерчета, които кацат по ръцете и кълват ако им дадеш семена. Напомнят ми папагалите, които имахме с брат ми като деца.






Пейките и кошчетата със снежните сенки са от последния сняг и слънчевия ден след него.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Някои от читателите на блоггер са порти

От вчера, като се опитвам да си вляза в блога чета едно предупредително съобщение:

"Някои от читетелита на блога са подали оплакване, че съдържанието му не е в съответствие с правилата за ползване."

И по-долу 2 бутончета : продължавам и не продължавам

Отчитайки възможността това само да ми прави реклама , след като ми се случи няколко пъти, все пак се ядосах, защото почувтствах носа си задръстен с една много позната и много противна миризма на ПОРТА (според мене тази дума звучи достатъчно политкоректно за да не бъде включена в списъка на нецензурните думи като..., ......,......,....... и други, че някой да направи сърч на „лошите“ думи в моя блог и да подаде друг сигнал).

Да си спомним детските години в софийските социалистически училища. Винаги имаше някой, на който му викахме ПОРТА. Това какво значи? Значи че е отворил една голяма уста и за щяло и нещяло ходи при другарката да "изпорти" приятелчетата , че пушат, че пишат мръсотии в тоалетните, че са преписвали, че слушат забранена музика, че се бият (и най-справедливо разбиват до кръв кирливите нослета на същите тези порти), че са говорили против другарката (олицетворението на властта в тази възраст) и са я нарекли тъпа...нещо си, казали са че дружинния ръководител само се прави на социално ангажиран, а всъщност се занимава с пре-продаване на изтърканите си джинси, които баща му ги е донесъл от Алжир като ги "шитва" на нещастните си другарчета, които нямат привилегирован баща, който работи в Арабските страни и още такива.

Много бяха морални тези порти, съблюдаваха "чистотата" на псевдо-социалистическия морал, нищо че ядяха бой (герои бе, герои!) После бащата и майката на портата идваха, с всичката им също такава "Алжирска" аура като на бащата на дружинния и правеха скандал на директорката и на другарката, а милото им детенце се криеше зад широките им вносни шлифери и се плезеше от там на набедения "разрушител на социалистическото общество и на светлото бъдеще". След това портите пишеха съчинение на тема "Има ли място за подвиг в наше време" и след това ставаха предани (сега казват че са ги били измамили) служители на ДС, ЦРУ, КГБ и на всички "нравствени" полиции по света НЕЗАВИСИМО от икономическо/политическия режим, в който съществуват.

Ето така нашето общество се "пречисти" мина през огъня и жупела на чистилището на портите и сега нямаме никакви проблеми! Само дето ей такива мръсници като мене пускат някакви гадни фотографии от Западния парк и развалят чистия ни и безпроблемен европейски въздух с такива изображения.

По-долу линк към изображението, което аз предполагам, че е развинтило фантазията на някой греховен случаен посетител на моя блог, до такава степен, че той е решил че описаният в този графит сценарий може би е всъщност негова скрита еротична мечта. Засрамил се, и подал сигнал за съдържанието на блога!

Сега тази фотография се хоства не на блоггерския сървър (аз я махнах от блоггера), и овонява атмосферата на чистота и целомъдрие накъде на друго място. Ако кликнете на този линк това ще е САМО НА ВАША ОТГОВОРНОСТ. Между другото вашето кликване може да се проследи и да ви "изпортят" за кликването.

Този реален надпис обаче, си вони и ТАМ в Западния парк, където се събират „мръсните и отвратителни“ слоеве на обществото, бездомни, наркомани, проститутки... за тях е най-добре нито да мислим, нито пък да си спомняме, че може би сме седели на един чин заедно в училище. Този надпис никой не може да го "цензурира" в западния парк, защото ще трябва да отиде в някои лошо миришещи места, да носи тонове белина и да ангажира ума си с мисли за хората които ги обитават. Та за да не се мъчим, най-добре да си цъкаме на чистичкото компютърче, да си "санитайзваме" пръстите със синтетичен санитайзер, който убива "всички познати микроби" и да подаваме сигнали за вонящи блогове като тоя, които по някакъв начин рефлектират на реалността.

РЕАЛНОСТТА НЕ Е НУЖНА!

Нужен е "японски дизайн", и-под, макинтошче, икеа мебели и всякакви такива атрибути на средностатистическия буржуйски вкус.

Още едно допълнение: Блоггер се излага със това, че запазва тази глупава политика, която стимулира портенето и създава немислимо глупава цензура. Има други блогове, като Live Journal, чиито юзери сами са протестирали против възможността дадена от него да поставиш Предупредителен флаг, на нечий блог и са успели да се преборят за премахването й.

И още една възможност – някой се е възмутил не от тази фотография, а от някой от другите постове в моя съществуващ само от няколко седмици блог. Кой ли ще да е този пост? Може би поста за киберфеминизма? Или „Революция на Марс“? А? Гласувайте!

сряда, 6 февруари 2008 г.

Международният ден на робота пети февруари

Вече четвърти път празнувахме деня на робота। Този път малко по-камерно. Ще пусна видео на котката, която общува с един робот-калмар във ваната ни।

Ето линкове към другите празнувания:

3-ти меджународен ден на робота в Ренселаер и в Даухаус, София, २००७

"Идеалният художник", Даухаус, София, пърформанс на Ултрафутуро, 2007


"Роботи" в Ренселаер, Трой, Ню Йорк, 2007

2-ри международен ден на робота в Ренселаер политекник инститют Трой, Ню Йорк и в Политехнически музей, София



Бунтовни роботи пишат писмо до папата, патриарсите, мюфтиите и всички лидери на световни религии и култове за защита на Душата на робота, която също заслужава спасение।


1 ви Меджународен ден на робота в клуб "На тясно" в Хамбара (този линк не е много добър но не съм намерила по-добър за сега)


Преса:
Изкуственият интелект в новините (дайжест)
An artist at RPI who draws on the future.(Boryana Rossa, Rensselaer Polytechnic Institute )(Brief article)
TIMES UNION, Tuesday, May 16, 2006, An artist at RPI who draws on the future, by KATE PERRY
The Sunday Gazette, April 23, 2006, Robot Show Clicks and Whrris into Museum, by Matt Volke
Cyborgs in Sofia, 10:00 Mon 13 Feb 2006 - Lucy Cooper

понеделник, 4 февруари 2008 г.

Изложба "Design and the Elastic Mind" at MoMA



В тази „дизайнерска“ изложба "„Дизайн и „еластично“ съзнание“" поне така мога да го преведа директно на Български но със сигурност то отправя по скоро към „разтягане“ на съзнанието ни към възприемане на нови форми и идеи, които до се га са били немислими)участва програмата „Тъканна култура и изкуство“ (Tissue Culture and Art Project) от Университета на западн Австрария, Перт, с проекта на Орон Кац и Йонат Зурр „Кожа без жертви“ („Victimless Leather“), в който те израстват дрешка в епруведка от тъканна култура на телешка кожа. Друг проект на тази група „Безтелесна кухня“ (Dissembodied Cusine), аз показах като документация в ретроспективната изложба за био-изкуство (bioart) , „В присъствие на тялото“ (In the Presence of the Body) която организирах в Ренселаер (Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY) април-септември 2007. в В този проект художниците използвайки пак технология за тъканни култури израстват жабешки пържолки от клетки от крачетата на жаби. Жабките естествено остават живи и здрави и с нормални, движещи се крака, и присъстват като почетни гости на обяда, гледайки от специално оборудваните за тях аквариуми как гостите хапват от техните крачета.