Пак в парка

Този път в парка на Свободата, без мръсотии, защото този го поддържат – относително. Построиха нова дървена сцена на мястото на старата, която запалиха преди 2 години. Не е толкова хубава като старата, а и Наш Дом за да „увековечат“ своето велико донорство, с което е възстановена , са изпльоскали една отвратително грозна „мемориална“ книга в средата на сцената, така че никой да не може да я използва. Тая книга е направена като че ли от гипс с някакъв кофти лак отгоре, имитиращ отходни продукти и е подпряна на криви трупчета. Преди време даже оградиха книжката с въженце, на което е лепната хартийка с надпис „Не пипай книгата, може да падне!“ Жалко че не прилича на медна, че да я открадне някой. Затова пък нещастните голи момченца в средата на езерото с лилиите, които възстановиха миналото лято, тази зима остатанаха без ръчички, защото са направени също от гипс, но с патина имитираща мед.




Затова пък се появиха синигерчета, които кацат по ръцете и кълват ако им дадеш семена. Напомнят ми папагалите, които имахме с брат ми като деца.






Пейките и кошчетата със снежните сенки са от последния сняг и слънчевия ден след него.